Философия на Slow Food

Движението Slow Food (в превод на български: бавна храна, произнася се „слоу фуд“), възниква през през 1989 г. в Италия като контрапункт на забързания начин на живот, индустриалното селско стопанство и глобализацията на хранителната система. Неговата цел е да проучи, съхрани, развие и популяризира местните храни и еко-гастрономичните традиции и култура, свързани с тях. Slow Food връща храната в центъра на вниманието на потребителите, разкрива значението й като комплексно явление, а не евтина стока и привлича вниманието към нейния произход, състав и физиологична роля, както и към хората, които я произвеждат.

Според Slow Food всеки човек има право на вкусна, чиста и честна храна:

  • ВКУСНА: качествена, ароматна и здравословна храна, която носи удоволствие на небцето. Вкусовите качества на храната се разглеждат в контекста на местните културни нагласи;
  • ЧИСТА: храната се произвежда по начин, който не вреди на околната среда, изключва използването на ГМО и практики, които компрометират благосъстояние на животните;
  • ЧЕСТНА: цената е достъпна за потребителите, а на производителите са гарантирани справедливи условия на труд и заплащане.

Днес Slow Food е глобално движение, представено в над 160 страни по света с милиони сподвижници.

Slow Food застъпва идеята, че хранителните избори на човечеството се отразяват върху политиката, културата и природата. Особено силно е влиянието им върху климатичните промени и загубата на хранително разнообразие. Светът днес е свидетел на шестото масово измиране на видове растения и животни, причинено от човешката дейност, чиито темпове са от 100 до 1000 пъти по-високи от тези при предходните естествени процеси. Един от основните фактори за това е индустриалното селско стопанство, в резултат на което огромни площи естествени местообитания с цялото организмово разнообразие в тях са заличени, често пъти дори преди да бъдат регистрирани от науката. Един красноречив пример е унищожаването на дъждовните гори, които се определят като „белите дробове“ на планетата.  Не случайно около 35% от парниковите газове, причиняващи климатичните промени днес са резултат от индустриалното селско стопанство. Спешно е необходима промяна в хранителната система в световен мащаб и утвърждаване на устойчиво производство и консумация на храни, които все още са широко разпространени практики сред местните общности по света.